Боби Кинта - Твоите чувства

Погледни навън, право през прозореца чист и виж как светът ни превръща във вербални атеисти не само, че не вярваме на думите на другите, но смятаме лъжите си за блясъци лъчисти. В живота сме статисти, не активни участници. С това се боря всеки ден до моите съпричастници. С нас ли си или не си? Решавай – няма време! Нали дори и червеят шава нанякъде, бе? Не бъди пореден мозък промит, намери разсъдъка си, от хипноза изтрит. Обувките обуй си и тръгни по тротоара – ще усетиш бързо как гърбът боли го от товара, който нося всеки ден. Аз страдам за всеки фен, затова са ме избрали на мах‘лата президент. Улицата мръсна и прашна ми дава сили, както на всичките хора, нейната страшна цена платили. Припев: И няма никога борбата да напусна, докато хора като теб обидени се чувстват. Обиден си, задето чуваш истината гнусна. Не ме интересува – да е*а твоите чувства! Мечтите ми наръгани кървяли са в канавката, страхът преследваше ме като куче, дето джафка та. В шепата подрънкваща се пулех и се чудех имам ли достатъчно стотинки за кафе от лафката. Ако искаш, закачи ме за детектора – значката замених за светлината на прожектора, защото по този начин ще мога да помогна на онези хора, за които нямаше да смогна. Е, как не те трогна тази скапана реалност, в която всеки жест се превръща в театралност? Където добрините си поставяме пред камера, а ползите извлечени оставаме зад кадъра. Недей да гледаш надолу към мен, защото знам, че някой ден ще молиш през сълзи ръка да ти подам. Тогава аз ще те смажа заедно с глутницата – така стоят нещата, няма милост улицата. Припев: И няма никога борбата да напусна, докато хора като теб обидени се чувстват. Обиден си, задето чуваш истината гнусна. Не ме интересува – да е*а твоите чувства!