Щурците - Дяволски Сезон

Пада слънце във тревата, вятъра мълчи, мак намига сред лехата с алени очи. Някой пее чужда песен, свети вишнев плод, и е лято, и е есен - дяволски сезон. А над света облак пали с нежни длани руса светлина, и сърни летят във бяг и отнасят думи за любов. Любовта узрява тихо в сънните гнезда, и ме гали, и ме вика девствена вода. И ме има, и ме няма, и съм топлина, и трева съм върху камък - дяволска игра. Аз съм света, аз съм смях, тъга и обич, огън и небе, тишина в среднощен час и утеха в пламналия ден