Лили Иванова & Асен Гаргов - С вечна жажда

Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта. Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света. Ти, като жажда париш в моето сърце. Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна. Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен. Ти в нечии поглед изгряваш в един неочакван ден. Но на живота в този луд, задъхан бяг с теб аз се разминавам пак, любов – мечта. Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта. Колко се разминават с нея и радостта. Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя. Колко ли много страдат близо до любовта. Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта. Колко се разминават с нея и радостта. Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя. Колко се разминават … Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта. Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света. Ти, като жажда париш в моето сърце. Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна. Ти в две очи непременно живееш до мене във този час. Но най – невидим е всъщност човекът вървящ до нас. И с вечна жажда във сърцата по света търсим цял живот една мечта, една любов. Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта. Колко се разминават с нея и радостта. Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя. Колко ли много страдат близо до любовта. Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта. Колко се разминават с нея и радостта. Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя. Колко се разминават …