Веселин Маринов - На четири очи

Всеки път, щом погледна в тебе и забравям как се казвам, пулсът пак бясно бие в мене: бум-тики-тики, бум-тики-тики. Ти мълчиш, пак мълчиш, знам, че най-редовно това го чуваш: Ти, ти, съня на всеки мъж вълнуваш, ти, ти, не се шегуваш ти... Припев: Знаеш откога искам аз нощ и ден ти на четири очи да си с мен, но не знаеш май,че съм луд и готов за теб да пазя цялата си любов. Знаеш откога искам аз нощ и ден ти на четири очи да си с мен, ще видиш, че аз съм, което ти трябва, очаквай неочакваното! Смееш се, може би си права – аз пък за кого се мисля? Но защо в теб сърцето прави: бум-тики-тики, бум-тики-тики. Ти мълчиш, пак мълчиш, но очите твои ми казват всичко: да, да – не съм ти никак безразличен, да, да – предчувствам любовта! Припев... Да, да – не съм ти никак безразличен, да, да – предчувствам любовта! Припев... Когато те целуна и ще разбереш едно – с тебе сме родени затова – да сме заедно, не за ден, за нощ или за две – не, не, не го отлагай още, с мен бъди – на четири очи!