Йорданка Варджийска & Илия Луков - Тежкото хоро

Тежко хоро, тежко от разлъка, Хоро, на мъченици и светци, Тежи от спомени, тежи от мъка Това хоро на вечни бежанци Играе се от мъртви и от живи През тъжни нощи и през черни дни, Оплакват го вдовици – самодиви, Опяват го хайдушки планини. Хоро, хоро – тъжно, и човешко, Една тъга по бащин дом. Народа ни го нарича тежко, Защото се играе мълчешком... А все не свършва тази орисия - Отдавна бежанци сме всички тук, Избягали от свойта самотия Едни на север, другите на юг. Хоро, хоро – тъжно, и човешко, На мъченици и светци Народа ни го нарича тежко, Защото е хоро на бежанци!