Георги Минчев - Сам на бара

Седя си сам на бара и си сърбам бира, поглеждам си часовника умът ми не побира, как е възможно така да се прецакам, и цяла вечер да се вържа да я чакам, но сам сам си виновен запознахме се на плажа, помоли ме гърба й с крем за слънце да намажа, накрая се оплака че мъжът и бил в Ангола, и аз си я представих в леглото ми гола. Сам на бара, ех мама му стара как ме прекара, отдавна не ми бяха слагали секира, добре поне че в бара се сервира бира. Гаджето отсреща непрекъснато ме гледа, ако съдя по това как си ближе сладоледа, как кокетно се усмихва, как погледа е блеснал, и него горкото май хормона го е тряснал, но така е на морето, жените стават дръзки, завързват се различни безразборни връзки, но от опит зная че с подобни хубавици, понякога се стига и до антибиотици. Омръзна ми да чакам, барман моя плащам, а онази ако дойде, който иска да я хваща, който иска лека за нея да се ръси, а най-добре в Ангола да отиде при мъжа си, но защо ли да не взема тази нощ да се прежаля, ето гаджето отсреща продължава да ме сваля, него сигурно съдбата в този бар го е довела, защо да не поръчам две бири за хотела. Сам на бара, ех мама му стара как ме прекара, отдавна не ми бяха слагали секира, добре поне че в бара се сервира бира. Сам, сам на бара, и как човек да има на жените вяра, мама, мама, мама, как ме прекара, мама му стара...