Стоян Михалев & Виктор - Огледало

Ще бъда твое огледало, пусни ме в спалнята студена! На други повече си дала – на мене образ дай. Какво, нима си полудяла? Защо събличаш се пред мене? Аз гледам нажежен до бяло във този краден рай. Припев: Не се докосвай, моля те, не плъзгай длан по тези места! Не е от камък волята, не е вода кръвта! Ти си картина покрита със скреж, гола, без име в огледалото влез! Аз съм ти сянка, със мен остани, с тигрова стъпка през стъклото мини! А после тръгваш да ловуваш, увиваш ме в плътта си пищна. На устните си власт рисуваш, на клепките си – плен. И звяр на рамото ти ляга, а ти от него по си хищна! От теб не може да се бяга, но ти не гониш мен. Припев:... Ти си картина покрита със скреж, гола, без име в огледалото влез! Аз съм ти сянка, със мен остани, с тигрова стъпка през стъклото мини!