Васил Найденов - Чудо

Може би е странно, може би е смешно, но като в онази приказка добра, аз съм омагьосан и без теб не мога, както да живея, тъй и да умра. Че като по чудо сто слънца изгряват щом към тебе тръгне дългият ми ден. С две торби със болка, с три торби с надежда- мъчен ала сладък, щом си ти до мен. Чудо ли е станало със мен-кажи, чудо ли е станало със теб-кажи, чудо ли е станало със нас-кажи, може би е чудо любовта и ти. Нека бъде странно, нека бъде смешно, аз, като в онази приказка добра, искам тъй да бъде, и така ще бъде, докато живея, докато умра. Чудо ли е станало със мен-кажи, чудо ли е станало със теб-кажи, чудо ли е станало със нас-кажи, може би е чудо любовта и ти.