Ангел Ковачев - Небесен

Когато съм на колене с пръсти заровени в пръстта. Спомням си какво преди години баща ми каза. Не си дошъл напразно на тази земя, имаш не случайна мисия. В ръцете ти вече лежи шансът да бъдеш. Защо течението повели, няма да потънеш. Мили ти принадлежиш на небесата. И вече знам, слабостите си ще прегърна и в моя сила превърна. Уверено стъпвам, страха вече в мен си победил. И сякаш започвам тепърва, на тишината с гръм ще отвърна. Щастлив съм, че и този ден си ми поверил. Знамена на победа високо вдигнати, с вятъра танцуват. Дъжд целува раните ми. Чисти сълзи на радост в очите ми тихо плуват. Спомних си кой бях преди. Нещо в сърцето ми се коренно промени. И дори да потъна в недрата на Земята, аз принадлежа на небесата! И вече знам, слабостите си ще прегърна и в своя сила превърна. Уверено стъпвам, страха вече в мен си победил. И сякаш започвам тепърва, на тишината с гръм ще отвърна. Щастлив съм, че и този ден си ми поверил. И дори да потъна в недрата на Земята, аз принадлежа на небесата! [х6] Аз принадлежа на небесата! [х2]