Щурците − Малкият мъж

Ти си един смешен малък мъж. Всичко при теб малко е за нас - малко легло в малката ти стая, с малко колело бродиш из града. Всички деца с теб си играят. Ти си добър, тъжен, малък мъж. Да бе успял поне веднъж да станеш ти като другите. Докога ще съм такъв? Аз последният съм пак. Но така не съм ли пръв малък мъж - голям хлапак? Е-е-е-ей Но днес е сам малкият прозорец, сякаш е ням малкият квартал. Няма го там малкият човек. Всички деца питат - За добрия малък мъж. За последния хлапак. И разбрахме изведнъж, че големи сме все пак. Уо-о-о - Няма да плачеш. Той е заминал в една много малка страна, където всичко е малко, но много смешно. И когато се върне ще ти разкаже страшно весели истории. А дотогава трябва да слушаш, за да пораснеш и да станеш голям като мен, нали? Да ти разкажа ли една голя-а-ама приказка? Искаш ли!? - Да искам! Разкажи! - Добре, слушай сега! И така... Имало едно време...