Щурците − На прага на сърцето

На прага на сърцето ти стоях, но страх ме бе да го премина. усещах отвътре топлина и буен огън тлеещ от години. На прага на сърцето ти стоях, Но страх ме бе вратата да отключа. Ключът във своята ръка държах и чудех се какво ли ще се случи?! Припев: Отключих и отворих аз вратата, но буен огън вътре не видях и не от него беше топлината... Тогава аз наистина разбрах: На прага на сърцето ти стоях. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. Пустинни палещи лъчи горяха, превръщаха в пепел всичко нежно. Припев: Отключих и отворих аз вратата. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. И палещи лъчи на пустотата, превръщаха във пепел всичко нежно. На прага на сърцето ти стоях. Прекрачих го, пустинята преминах. Поникнаха в краката ми цветя- сърцето ти превърна се в градина.