Чочо Владовски - Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско - страха от удара, очакването, сблъсъка. А после кацнах върху мислите и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици. И виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. И тъй загубил в сетен дъх доверие започнах да разпитвам плахо хората: къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората? Пропадах някъде, въртях се във доспехите и се събудих гол от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Със рокерите, тръгнали нанякъде А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. И тъй загубил в сетен дъх доверие започнах да разпитвам плахо хората: къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората? А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде.