Васил Найденов - По първи петли

От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от безброй висящи жици не намирам своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще усъмна с цвете във ръка. Припев: По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми. Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми... Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на някой влюбен ще усетя че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще остана с цвете във ръка. Припев: