Бате Сашо - Капитан без кораб

В океана от сълзи болката е като танкер, раната кърви върху пластовете анкер. Кажи ми как да спиш, щом някой те отрича и как да полетиш,щом сам не можеш и да тичаш. Ако страдам ще простиш ли греховете?, оставам черно-бял, а ти си тръгваш с цветовете. Боговете ме обричат, като пес да бродя daily, бутилки с "SOS",превръщам в Молотов коктейли. Мастилото е кръв,а вените са лист, от моста скачам пръв,за да не останеш чиста. Убиваш ме пред погледа на антихриста, сълзите ми са ден,нощта ми е мъниста. Пустинята ехти,в душата като крясък, когато ти си тръгна почвата превърна в пясък. За любовта съм кьорав,но за теб щях да се подготвя, на тоя кораб можеше да си му котва. Войната е любов,сърцето ти е камък, да чуя моят зов,няма никой в този замък. Принцесата е с друг,войната е излишна, един съпруг поел в посоката си скришна. Гледам щастието ми някой друг купува, има кой да вика,но няма кой да чува. Лицемерие и измама,все признака на успелите, а теб те няма,като призрак на умрелите. Илюзиите задръж и без това са на парченца, бейби аз съм мъж,играй си с малките момченца. Лъжата е мишена,в твоя радиус,мила, душата страдиварус в ръцете на горила. Целувката ти кома,прегръдката ти смърт е, а твоята злоба с моя меч неща да къртя. Един ден ще си дърта,съжалявам те, ще те ... теб, сега оставям те.. Аз не съм плюшено меченце,бейби с безизран поглед и никакви чувства. Ще се утеша в прегръдките на най-добрата ти приятелка, за да разбереш цената на лъжите ти и вкуса на сълзите.